В студеното време няма нищо по-хубаво от чаша топъл и ароматен чай. Но знаете ли откъде идва или защо се нарича така? Сега ще разберете.
Чаят е безалкохолна напитка, получена чрез сваряване или запарване на обработени и ферментирали листа от чаен храст (Camellia sinensis). Той е най-консумираната напитка в света след водата. Чаят има освежаващ, леко горчив и тръпчив вкус.
Съществуват 6 основни разновидности на чая – бял, жълт, зелен, улун, черен и пуер. От тях най-разпространени са белият, зеленият, улун и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение, макар и понякога да се използват различни сортове, като основната разлика е в начина на обработка на листата. В случая с белия чай има особености и в отглеждането на растението.
Наименованието на чая в повечето езици, включително и в българския, произлиза от китайската дума 茶. В различните китайски езици тя има различно произношение, поради което в некитайските езици думата е навлязла в две различни форми.
В най-разпространените китайски езици, включително в мандарин и кантонски, 茶 се произнася „ча“. От тази форма произлиза българското „чай“, както и наименованието на напитката на много други езици, включително на хинди/урду, арабски, бенгалски, персийски, португалски, руски и японски.
Чаеното растение произхожда от областите в Източна и Южна Азия и се предполага, че родината му са териториите в северната част на Бирма и китайските провинциите Юнан и Съчуан. Пиенето на чай в Китай вероятно започва по време на династията Шан (1600 – 1046 пр.н.е.), първоначално за лечебни цели. По-късно при управлението на династията Цин (221 – 206 пр.н.е.) чаят придобива по-широко разпространение, но популярност като тонизираща напитка придобива по време на династията Тан (618-907). През този период чаят става известен и в съседните страни – Корея, Япония и Виетнам.
В Европа чаят се появява в началото на 17–ти век. През 1610 г. се внася за първи път в Нидерландия с корабите на Нидерландската източноиндийска компания. По това време компанията има Европейски монопол за търговия с Азия. Поради отсъствието на пряк достъп до Китай чаят се доставя през остров Ява и от 1637 г. всеки холандски кораб товари от тържището в Джакарта каси с китайски и японски чай. През 1644 г. холандците доставят в Англия първите 100 паунда чай. През 1669 г. монополът на търговията с Китай преминава към Британската източноиндийска компания и остава нейно притежание до 1833 г. Морският път от Азия до Англия отнема от шест до девет месеца и това води до влошаването на качеството на чая, който се превозва в непригодени за целта корабни помещения. По суша за първи път чаят е доставен в Русия като дар за царя Михаил Романов. Това става през 1638 г. и за целта се използват преминаващите през Монголия кервани. Така нареченият керванен чай се смята за по-качествен от транспортираният с кораби.
В Европа първоначално има различни мнения за това, дали чаят е здравословна или вредна напитка, но надделяват привържениците му. Най-ревностният и известен защитник на новата напитка е холандският лекар Корнелиус Бонтекое (Cornelius Bontekoe), който през 1679 г. публикува обширен трактат на тази тема. В него той препоръчва здравите всеки ден да пият такива количества чай, колкото могат да отделят техните бъбреци. На болните предлага след подходящо привикване да пият по 200 чаши на ден. Според сегашните културолози Бонтекое пропагандира чая по нареждане на Нидерландската източноиндийска компания и получава за това съответно заплащане.
В Англия чаят е въведен в кралския двор през 1662 г. от Катарина де Браганса (Catarina de Bragança), която се смята за основателка на британската чаена традиция. Тя е от португалски произход и познава напитката, която е известна на португалските мисионери и търговци още от 16–ти век. Португалците засаждат чаеното растение на Азорските острови, откъдето произведеният чай се доставя в континентална Португалия. В Лондон първият магазин за чай се открива през 1717 г. от търговеца Томас Туининг (Thomas Twining), основателя на чаената компания Twinings. Появяват се и други нововъведения – т.н. чаени градини и паркове с осветени пътеки, музикални павилиони и сергии за чай и закуски. Но чаят остава скъп, няма широка консумация и представлява луксозна напитка, която се предлага по специални поводи. Във Великобритания и Ирландия той се превръща в ежедневна напитка за всички слоеве на обществото към края на 19 век.
Приготвяне на напитката
При приготвянето на напитката е важно правилно да се съчетаят количеството чай, температурата на водата и продължителност на запарването.
Количеството сух чай, което се използва за една чаша, зависи в голяма степен от вкуса на потребителя. Напитката се прави по-силна или по-слаба чрез количеството използван чай, а не чрез продължителността на запарването.
Температурата на водата, с която се заливат чаените листа, се определя от тяхната степен на ферментация. Предварително заврялата вода се оставя да изстине до температура, подходяща за даден вид чай. За полу- или неферментиралия чай тя е по-ниска, за да се запазят антиоксидантите. За ферментиралите видове чай температурата на запарката е по-висока, за да се екстрахират сложните полифенолни молекули.
Все още няма коментари.